Mountain runaway

Usually , if someone asks me whether I prefer to live in the city or somewhere in the nature , my answer surely would be the city. I have always been in love with the idea of ​​the big city full of people, restaurants, high buildings - a place that is full of life. I have always thought that I'd feel right in my place in New York.

But there is something deep inside me, which is strongly attached to the nature. Forests, dams, fields with flowers - such beautiful places. But what takes the biggest part of my heart are the mountains. There is something in these creations of nature that loads me in a unique way.

Recently my family and I had the opportunity to go to Bansko for a few days. I love going on a hike in the mountains during the warm seasons, but in my eyes their true beauty is revealed in the winter.

I adore the Pirin Mountains and no matter how beautiful it is looking at it from below , there is no feeling that compares to going up to the Vihren level and looking at the snowy peaks from there.

It is paradoxical that the higher you get, the more you feel having your feet on the ground. Or at least I do. The mountain gives you the opportunity to look at everything from a very different perspective. Whatever effort I make to express my feelings through speech, it will be very difficult for because I was left with no words  while I was on this earthly paradise.

I tried to make a video while we were in Bansko. You can check it here.

See you soon, Julia

Попринцип , ако някой ме попита дали предпочитам да живея в града или някъде сред природата - без да се замисля бих отговорила града. Винаги съм била влюбена в идеята за големия град пълен с хора , заведения , високи сгради - място , кипящо от живот. Винаги съм смятала , че ще се чувствам точно на мястото си в Ню Йорк.

Но все пак има нещо дълбоко в мен , което е силно привързано към природата. Гори, язовири , полета обсипани с цветя - все красиви местенца. Но това , което заема най-голяма част в сърцето ми са планините. Има нещо в тези творения на природата , което ме зарежда по неповторим начин.

На скоро аз и семейството ми имахме възможността да отидем в Банско за няколко дни. Обожавам да ходя на излети в планината през топлите сезони, но в моите очи истинската красота на всяка една паланина се разкрива през зимата. Обожавам Пирин планина и колкото и да е красиво да я гледаш отдолу , то няма чувство , което да се сравни с това да се качиш почти на нивото на Вихрен и да погледнеш снежните върхове оттам.

Парадоксално е , че колкото по-високо се качваш , толкова по-здраво стъпил на земята се чувстваш. Или поне при мен е така. Планината дава възможността да погледнеш всичко от съвсем друга перспектива. Каквито и усилия да положа да изкажа чувствата си чрез слово, ще ми бъде много трудно , защото аз самата останах без думи докато бях на този земен рай.

Опитах се да заснема видео докато бяхме в Банско. Можете да го видите тук.

Ще се видим скоро, Джулия