За баловете и истински важното за тях

Бал - един дългоочакван миг! И да - наистина е просто миг. Тази една вечер, в която се чувстваме  може би не толкова като принцеси, а по-скоро като известни личности, заслужили честта да бъдат на червения килим. Май това е съвременната версия на това да се почувстваш по царски, хаха.

Наистина е интересно как някои чакат тази една вечер година, две или цели дванайсет. Аз лично никога не съм очаквала това събитие с нетърпение. Може би защото не разбирах напълно смисъла на цялата идея да си купиш бална рокля/ костюм само за тази една вечер и после да отидеш на дискотека. Какъв е смисълът на всичко това?

Този въпрос си го задавах до последно, докато не отмина балът ми и на другия ден исках да изживея всичко отново. Тогава най-накрая всичко придоби смисъл.

В последно време чувам много коментари и мнения относно баловете, начина, по който празнуваме тук в България, прочетох и няколко коментара на жени, които са вече на 25-30 години и казват как ако могат да върнат нещата назад- биха променили визията си.

И аз не подкрепям идеята да похарчиш много пари за дрехи, прически и т.н. , нито този тип празненство ми е най-любимото - но нека ви кажа - не бих променила абсолютно нищо.

Що се отнася до визията на всеки един от абитуриентите - всеки може да похарчи колкото прецени и не толкова крайната сума е важна според мен, а отношението спрямо изхарченото. Грешно е, ако мислиш, че колкото повече си изхарчил - толкова по-представителен ще бъдеш. Грешно е, ако убедиш родителите си да изхарчат пари за тази една вечер, които всъщност не всички имат. Парите не са фактор. Можеш да изглеждаш страхотно и да имаш невероятна вечер с 200-500-5000 лв. И каква е идеята на колата, с която отиваш? Каква е идеята на това да вземеш чужда кола, за да впечатлиш чуждите хора с вещ, която всъщност не е твоя?

Балът не трябва да е вечер, в която ние - все още деца - се конкурираме по парични възможности, а вечер, в която да се почувстваме хубави, да се почувстваме специални и да прекараме една последна незабравима вечер, след която пътищата на всички ни се разделят.

Но в крайна сметка всичко е въпрос на личен избор. И на нагласа.

За мен балът беше наистина незабравима вечер. И може след години и аз да смятам, че роклята или гримът са били малко в повече, но истински важното е, че в деня на бала - аз се чувствах страхотно и затова никога не бих променила нищо.

А когато стане на въпрос за начина на празнуване - събираме се в някоя красива зала, говорим си, танцуваме и после всичко завършва с дискотека.

Както споменах и горе- някои хора не приемат напълно този начин на празненство и определят частта с дискотеката и чалгата *която е неизбежна* за “селяния” и куп подобни определения.

Е, нека ви кажа - нито харесвам чалга, нито обичам да ходя често на дискотека, но въпреки това не отричам този начин на празнуване и си изкарах страхотно. Не разбирам защо трябва да отричаме всичко това напълно - та то е част от нас българите и не смятам, че е необходимо да бъде отричано до крайност. Тук отново опираме до нагласата на човек. 

В крайна сметка общите ми впечатления от бала - всеки сам си преценява как ще празнува и какви пари ще изхарчи за този един миг и си зависи от всеки индивидуално дали ще остане с невероятен спомен от него.

Определено има нещо магично в тази една вечер- виждаш хората, които си виждал всеки ден последните 5 години, събрани на едно място, и всички не просто изглеждат страхотно, но виждаш всички колко са щастливи. И това всъщност прави тази вечер невероятна.